В едно от великопостните песнопения от изминалата седмица, възлюбени, се казва: «Посред двама разбойника Твоят Кръст се оказа праведно мерило. Единият бе низвергнат в ада заради тежките хули, а другият се облекчи от греховете и бе доведен до познание на богословието».
На Голгота, възлюбени, Пилат постави три кръста. На единия бе разпънат Спасителят, на другите два — двама разбойника. От тези три кръста само единият е Кръстът на Жизнодавеца, само единият е средство на нашето спасение. Само единият е слава на ангелите и поражение на демоните. На другия кръст, от дясната страна, бе разпънат разбойникът, който отначало хулеше Спасителя, а сетне Го изповяда като Бог и рече: «Помени ме, Господи, когато дойдеш в Царството Си!» На кръста отляво на Христа бе разпънат разбойникът, който до сетния си дъх остана в своята неразкаяна злост.
Пред всеки един от нас са тези три кръста. И на кой ще се възкачим ние — на кръста отдясно или на кръста отляво на Христа, зависи от нашето отношение към този Кръст, който е по средата, към този Кръст, на който бе разпната въплътената Истина — нашият Господ Иисус Христос.
Кръстът отляво е кръстът на всички тези, които хулят Христа, на всички тези, за които Христовият Кръст се оказа безумие и съблазън. Безумие Христовият Кръст се оказа за тия, които не можеха да разберат как може да се покланят на едно кръстно дърво — средство за най-позорна смърт. Това е камъкът, в който се препъват елините, това е камъкът, в който се препъват и съвременните многоезичници. За юдеите същият този Кръст е съблазън, защото те очакват не страдащ, смирен и кротък Месия, а чакат помазаник, който ще бъде славен и велик и ще ги обдари щедро с всички блага на този свят.
По средата е въплътената Истина — Господ Иисус Христос. Къде ще бъдем ние, възлюбени? На кой кръст сме ние? Какво е нашето отношение към тази Истина и към всичко, което тази въплътена Истина ни е завещала чрез Своите Апостоли, чрез Своята Църква? Защото Православието — това е въплътената, страдаща и тържествуваща Истина. Това е Господ Иисус Христос, това е Неговото мистично Тяло — светата Православна Църква.
Мнозина са тези, които още от зорите на християнството избраха кръста отдясно. Знаем колко много мъченици проляха кръвта си за Христа. Знаем колко много преподобни отци и майки просияха в безкръвно мъченичество в пустините, в пропастите земни. Тези, за които, по думите на Апостола, светът не беше достоен. Но мнозина са и тия, които са избрали кръста отляво — това са гонителите на светата Църква, хулителите на Христа, хулителите на Православната вяра.
Но особено страшно днес е, че [кръста] от лявата страна — левия път — избират и мнозина, които иначе външно заявяват, че са Христови. Тази съблазън е много по-тежка, много по-коварна, отколкото откритата хула, отколкото откритото гонение срещу Христа.
И тъй — на кой кръст сме ние с вас? Ако в сърцето си имаме решимост да живеем винаги с Христа, то ние сме отдясно. Ако пък ние носим само външно името християни, а чрез греховете си хулим Христа, то ние сме отляво.
Днес светата Църква празнува Тържеството на Православието. Неведнъж сме казвали, че това Православие е живот в Господа, изповядване на Христа с ум, слово, сърце и живот. Цялата боголика човешка личност трябва да изповядва Христа. Ето тогава, именно тогава, ние можем да кажем, че сме наистина православни християни.
Църквата Христова е била преследвана с многообразни средства. Преследва се и днес — не така открито, не видимо, както в по-далечното, пък и в по-близкото минало. Но на всяка крачка в своя живот ние трябва да изповядваме своята вяра, своята любов към Православието чрез истинска, всецяла вътрешна вярност към нашия сладчайши Спасител. Ако ние се стремим да живеем така, ще разберем колко важно, колко жизнено важно е човек да изповядва правата вяра, защото най-малкото отклонение от тази вяра води до отклонение от пълнотата на Истината, води до отклонение от пълнотата на живота в тази Истина. А Истината е Сам Господ Иисус Христос.
Ако така възприемаме Православието, така се стараем да живеем, ще разберем в цялата им дълбочина и пълнота словата, с които са завършвали деянията на св. Вселенски Събори: «Тази е апостолската вяра, тази е вярата на светите Отци, тази е Православната вяра, тази вяра утвърди вселената.» Амин.
От редакцията на ПБ
Проповедите се поместват така, както са записани върху аудиолента. Заглавията са дадени от «Православна беседа». В редактиран вид проповедите ще бъдат отпечатани в следващите томове на поредицата «С перо и слово». Настоящата проповед е произнесена в катедралния храм «Успение на Пресвета Богородица», София, на 12 март (27 февруари, ст. ст.) 1995 г. — Неделя 1 на Великия пост, Тържество на Православието.
От същия автор:
Към главната страница | Съдържание
. Православна беседа. При препечатване на материали посочването на автора и на pravoslavie.domainbg.com е задължително. Ако желаете да получавате известия за новопостъпили четива, регистрирайте се в нашия Открит каталог! Вашите отзиви можете да оставите тук.