Да пазим драгоценните завети на светител Серафим

Слово, произнесено от архимандрит Сергий (Язаджиев) след светата литургия в Неделя на всички светии пред сестрите на девическия манастир «Покров на Пресвета Богородица», Княжево, София.

«Дъщери Иерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за чедата си».
               (Лука 23:28)

       С тези заветни слова нашият Господ и Бог Иисус Христос се обърна към жените, които Го следваха, като плачеха и ридаеха за Него, когато Той носеше Своя тежък кръст към Голгота.
        Сега, когато пред очите ни лежи ковчега с нашата скъпа покойница Матушка Игумения Серафима, сърцата ни се обливат от скръб. Но ние ясно съзнаваме, че всъщност плачем не за нея, а плачем за себе си – плачем, защото Матушка ни напусна неочаквано и ние оставаме сираци. Кой сега ще утешава скръбните ни души? Кой ще лекува душевните ни язви с благата си реч? Кой ще ни наставлява и поучава с мъдрите си съвети? – Наистина ние сякаш оставаме безутешни сираци.
        Но ето че и в смъртта си нашата Матушка Игумения измоли за нас, немощните, утеха от Господа. Защото Господ призова душата ù в настъпващата Неделя на Всички Светии, в деня, когато неизброимото множество Божии угодници – мъченици, апостоли, светители, преподобни, безсребреници – тържествуват на небесата. Именно в този общ празник на Всички Светии, към тържествуващата небесна църква се присъедини една душа от земната, войнствуващата църква – една душа, която достойно е изпълнила и докрай защитила заветите на своя старец – светител Серафим. И той, нейният авва ведно с целия сонм на светиите, я е посрещнал вече в Небесните селения.
        Искам да припомня нещо, което, предполагам, тук никой вече не помни, а аз бях съвременник на това събитие. Бащата на Матушка Игумения Серафима – приснопаметният протойерей Андрей Ливен, най-преданият помощник на Светител Серафим в църковните дела, от 1926 година до края на живота си секретар на неговия Епархийски съвет, също бе взет от земния живот в Неделята на Всички Светии. Това стана преди 55 години, на 6/19 юни 1949 г. Неговата кончина също бе неочаквана за мнозина – защото само седмица преди това, на празника Света Троица, в руската църква отец Андрей участвуваше в Светата Литургия, под предстоятелството на светител Серафим, в която имах щастието да участвувам и аз. Дни след това отец Андрей постъпи в болница, а в Неделята на Всички Светии той се помина. Приснопаметният светител Серафим го надживя само с осем месеца и седем дена.
        Ще си позволя да прибавя и свидетелството на една праведна душа, която преди години, в предсмъртните си часове се сподоби да бъде посетена и утешена свише: яви ù се в светлина покойният вече светител Серафим, придружаван от отец Андрей, като общник и участник в небесната му прослава. Така пред нас се разкрива една утешителна тайна – духовно близките тук души се оказват близки и в задгробната вечност. Там, в небесните обители, със светител Серафим общуват и душите на о. архимандрит Пантелеймон, о. архимандрит Серафим, мать Серафима и другите починали вече наши сестри, които тук всеки ден поменаваме на св. Литургия. Дълбоко вярваме, че сега те всички заедно са посрещнали душата на Матушка Игумения Серафима в небесните селения на Господа, Комуто така жертвено служеше и Когото така себеотречено обичаше.
        Но надеждата, че ние можем отново да се удостоим да бъдем заедно с Матушка, още повече ни задължава, подтиква и окрилява да пазим драгоценните завети на светител Серафим, да изпълняваме и духовните съвети, с които нашата скъпа Матушка повече от половин век ни наставляваше, защото нашата вярност ни към всичко предадено ни от тях – това е пътят, по който в тези трудни времена можем да съхраним верността си към Господа. Амин.