Из живота на Българската Старостилна Православна Църква

Престолният празник на храма “Живоносен източник” в гр. Сандански, който тази година се падна на 2 май (19 април, ст. ст), бе ознаменуван с радостно събитие: ръкоположението на дякон Василий Зашев в йерейски сан и на Владимир Дончев в дяконски сан. Триадицкият епископ Фотий заедно със свещениците Йоан Мостовенков, Стефан Андонов и Константин Костов и дяконите Николай Петров и Максим Мелехов отслужи всенощното бдение в навечерието и св. Литургия в деня на празника.
        Да се помолят в този паметен ден бяха дошли цял автобус вярващи от София, а също тъй от Благоевград, Петрич, Гоце Делчев и Струмица. В края на светата Литургия епископ Фотий се обърна със слово към новите свещенослужители на Българската Старостилна Православна Църква и към всички богомолци. (Словото поместваме отделно на стр. 31.)

Паметта на св. великомъченик Георги бе тържествено чествувана в посветения на него храм в гр. Стамболийски. Скъп гост на пловдивската и пазарджишката енория бе Триадицкият епископ Фотий, който отслужи първата св. Божествена литургия в новоустроения храм заедно със свещеник Доротей Стоянов и дякон Тодор Енчев. В словото си епископ Фотий изтъкна, че най-важното за православния християнин при чествуването на празниците е да се причастяваме със Св. Тайни, да вземаме в богослужението сърдечно участие, породено от вътрешна необходимост да се участвува в Тайнството. “Ако нямаме такава потребност, това е тревожен знак и би следвало да се покаем, да поплачем пред Господа, защото живо усетената потребност за общата молитва и за съпричастието ни към литургийното Тайнство е азбука на православното църковно съзнание”, каза владиката. “Истинското празнуване всъщност не е ограничено нито по време, нито по място ­ има го, или го няма тук, в сърцата на православните християни. И доколкото го има, дотолкова ние сме православни в пълния смисъл на тази дума.” Епископ Фотий пожела на вярващите Господ да ги удостои да завършат този ръкотворен храм, да изградят неръкотворния храм на душите си и да празнуват истински, като се готвят както подобава и пристъпват със страх и трепет към страшната чудна Трапеза, която Господ на всяка една Литургия предлага на верните.

Първа св. Литургия бе отслужена и в новия параклис “Св. св. Кирил и Методий” в Благоевград ­ част от строящия се храм “Св. св. Седмочисленици”, издигната за сравнително кратко време с усилията на вярващите. Това стана на 24 (11 ст. ст) май ­ деня, когато се празнува паметта на светите братя, просветители на славянските народи. Дългоочакван гост на енорията беше Негово Преосвещенство Триадицкият епископ Фотий. О. Йоан Мостовенков отслужи всенощното бдение и първата св. Литургия в новоизградения храм. Присъствуваха още свещениците о. Василий Зашев и о. Константин Костов и дяконите Николай Петров, Максим Мелехов и Владимир Дончев. Сутринта преди светата Литургия о. Василий отслужи празничния водосвет.

Възнесение Господне ­ денят, в който Господ Иисус Христос се възнесе при Своя Небесен Отец, за да ни изпрати Светия Дух ­ е особено свиден празник за нашата общност, тъй като на него е посветен първият неин параклис. В катедралния храм “Успение Богородично” Негово Преосвещенство Триадицкият епископ Фотий, в съслужение с храмовото духовенство, отслужи всенощно бдение и св. Божествена Литургия.
        “Днес Спасителят възнася човешката природа над времето и пространството и я въвежда във вечността, дори нещо повече ­ издига я над самата сътворена вечност, над ангелския свят ­ до самия непристъпен престол на Пресвета Троица” ­ каза в празничната си проповед епископ Фотий. “Ето го нашият път. До него без Спасителя, без Христа ние изобщо не можем да достигнем. Дори не можем, не сме в състояние и да помислим за него ­ толкова той превъзхожда нашето ограничено човешко естество. И все пак този път е тъкмо нашият път ­ човешкият път, изминат първо от Богочовека Христос. Пътят се възвисява право нагоре. И тръгнеш ли по него, трябва да имаш решимостта да се очистваш всеки миг от всичко нехристово, от всичко тленно, от всичко грешно, от всичко кално. Защото не го ли правиш, неизбежно поемаш по другия път, който води стремглаво надолу.
        Всъщност възможните две крайни точки на двата пътя, по които човек може да поеме, избирайки свободно единия или другия, са или бесочовекът ­ човекът попаднал всецяло, докрай във властта на дявола, или богочовекът по благодат ­ човек докрай и всецяло съединил се с Христа Спасителя. Откъде да започнем? ­ Трудно е да се отговори на този въпрос, защото всеки един от нас тъне в някакво безпътие, в нерешимост, в нежелание категорично, окончателно, веднъж завинаги да избере пътя към Христоуподобяването, към възвисяването, към онебесяването. След като смисълът и целта на нашето съществуване е Христос, блажената вечност, можем ли ние, общувайки един с друг, да си кажем: “Ето, това е моят брат, с когото аз ще пребъдвам във вечността, с когото ще бъда вечно заедно!” Имаме ли този усет към човека? Способни ли сме да пристъпим към човека, да погледнем към другия не според нашите лъжливи мерки и теглилки, с които всеки ден ние уж трезво и здравомислещо претегляме ближните си, а да пристъпим към човека, както казва св. Юстин Сръбски, с гълъбова стъпка?
        Ето, ако си зададем в дълбочина този въпрос, ние може би ще зърнем на кой път сме, какъв е нашият избор ­ съзнателен или не дотам ­ все едно. Дори да не мислим и избираме съзнателно ­ вследствие на осмислени мотиви, ние живеем, ние неизбежно вървим по единия от двата пътя”.
        В софийския параклис “Възнесение Господне” на ул. “Гребен планина”, също се състоя празнична служба. В навечерието на престолния му празник йеромонах Теофан отслужи там всенощно бдение с акатист, а на сутринта ­ водосвет и св. Литургия.

Паметта на св. отци от Първия Вселенски събор бе отбелязана на 8 юни (26 май, ст. ст.) с архиерейска св. Литургия в катедралния храм “Успение Богородично”.
        “Ние прославяме тия свети отци в неделния ден между двата големи празника Възнесение и Петдесетница, защото те са съхранили и вековечно запечатали в Символа на вярата истината, че Христос Господ е Бог Истинен и е истинен Човек”, каза в словото си епископ Фотий. “Запечатали са истината, че Бог Слово е роден (а не сътворен) преди всички векове ­ Бог Истинен от Бог Истинен. Истината, че въплътеният Христос живя сред нас, страда, бе разпънат и положен в гроб, а сетне възкръсна и се възнесе на Небето, за да ни изпрати Утешителя, Светия Дух. След апостолите светите отци от Първия Вселенски събор са най-усърдните борци за истината, че Христос е Бог Истинен.”
        По-нататък епископ Фотий подчерта, че човек не може да постигне истината сам, със свои усилия, а въплътената Истина ­ Христос ­ се открива на човека само чрез лично, живо общение с Него. Всеки един грях, за който не сме принесли покаяние, ни води към духовна смърт. И обратното, всичко, което ние като християни вършим, има смисъл само ако то дълбинно, живо ни доближава до Спасителя и ни съединява с Него. “Само ако сме в общение с Него в нашата природа може да прелеят струите на вечния живот”, подчерта Негово Преосвещенство. “Без цялата Истина, която Господ Иисус Христос ни е оставил ­ цяла и ненакърнена ­ ние не можем да се съединим с Него, следователно ние не можем да получим вечен живот. Ето защо с такава решителност, с такава твърдост, с такава категоричност отците, тия, в които е живял Христос, са отсичали всяка ерес, всяко лъжемъдруване, всяко лъжеучение”, завърши епископ Фотий.

С архиерейска св. Литургия в катедралния храм “Успение Богородично” бе отбелязан на 15 (2 ст. ст.) юни и рожденият ден на Църквата ­ празникът Петдесетница. “Ако човек не познае своята нищета ­ каза в словото си Триадицкият епископ Фотий, ­ ако не познае, не усети своята проказа в дълбочина, не осъзнае, че е нищо, не осъзнае, че благодатта на Божия Дух му е потребна като въздух и вода, той няма да получи тази благодат. Защото според св. Симеон Нови Богослов тя се дава на смирените сърца, тя прониква в смирените сърца ­ в тия, които признават, че са нищо и отдават всичко на Бога и Неговата спасяваща благодат. На смирени Господ дава благодат. На грешни също дава, стига те да се каят и да се смиряват. Но не дава благодат Господ ­ подчертава св. Симеон, ­ на тия, които са с надменни сърца... Защото получат ли я, те веднага ще я приемат като нещо лично, свое. Като постижение, което е “мое”, и това “мое” ще противопоставят на Господа. А рухването от измамните висини на такава гордост е страшно ­ човек се продънва в бездънна бездна.” Накрая епископ Фотий призова да се устремим да усвояваме богочовешкия език на истината, който може да ни направи съсъди, годни за благодатта на Светия Дух.

Вече втора година празнува своя престолен празник параклисът “Св. Троица” край град Гоце Делчев. На 16 (3 ст. ст.) юни т.г. Негово Преосвещенство Триадицкия епископ Фотий в съслужение с о. Йоан Мостовенков и дякон Николай Петров отслужи св. Литургия. Присъствуваха също о. Стефан Андонов, о. Василий Зашев и дякон Владимир Дончев. На храмовия празник бяха дошли гости от София, Благоевград, Сандански, а също и местни жители.
        Словото на епископ Фотий почиваше върху думите от Апостолското четиво на тоя ден: “Стани, ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите и ще те осветли Христос!”. “Всички ние сме мъртви, когато вършим съзнателно какъвто и да е грях ­ завист, злорадство, кражба, блуд, гордост, тщеславие... Когато всяка една от тези страсти обхване сърцето, когато ние ù се отдадем, тогава ставаме духовни мъртъвци. Защото всички тия страсти вкупом умъртвяват сърцето ни ­ те са нашите гробове, те са нашите червеи, те са нашата пръст, те са нашата смърт. И пак ­ ние нямаме живо усещане за това, защото иначе щяхме да бягаме от тях като от огън и всеки път, когато те надвиснат над ума или сърцето и желаят да ни обхванат, щяхме да плачем, да зовем Спасителя на помощ. Ето в какъв смисъл ние сме мъртви. И от тази смърт апостолът ни призовава да възкръснем. Сторим ли усилие в тази посока, ще ни осветли Христос ­ със Своята светлина, със Своята благодат, със Своята любов.
        Но ако ние, възлюбени, знаем всичко това, разбираме го ­ дотолкова, доколкото всеки може да го разбере, ­ а си оставаме същите, то това е тежко, много тежко. Ако само говорим за това, а не полагаме усилия, не разораваме дълбоко трънливите ниви на душите си, то ние правим много голяма грешка. Часове и дни можем да говорим, но не изпълним ли на дело, оставаме си безплодни смоковници. И тази грешка може да бъде преодоляна само чрез драгоценния дар на Петдесетницата ­ благодатта на Светия Божий Дух. Единствено Той може да очисти умовете ни, да свърже сърцата ни с Господа, да потуши у нас огъня на страстите, та вградени в Тялото на Църквата, с едно сърце и с един глас да прославим и ние Всесветия Божий Дух”.

Паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, в чиято чест е установен единият от четирите годишни поста на Православната Църква, събра в катедралния храм “Успение Богородично” множество вярващи от столицата и страната. Тържественото всенощно бдение и празничната св. Литургия отслужи Триадицкият епископ Фотий заедно с храмовото духовенство. Към св. Чаша пристъпиха голяма част от богомолците.
        Посвещавайки словото си на подвига на апостолската проповед, владиката каза: “Днес, възлюбени, ние прославяме двама пребогати бедняка: единия ­ неук галилейски рибар, другия ­ образован фарисей от град Тарс, които Христовата благодат, огнезрачната благодат на Св. Дух преобразява в апостоли на нашия Спасител. Като апостоли те били сиромаси, но мнозина обогатявали, нямали нищо, а всичко притежавали. Те са оставили всичко на тоя свят заради Христа Господа. По Неговия съвет те нямали нито сребро, ни хляб, нито две дрехи. Оставили всичко преходно и тленно, за да придобият Христа. Те повярвали в Него, тръгнали подир Него и се обогатили със Самия Него. Затова са могли да дарят живот вечен и на човеците чрез Христа, Който живее в тях. От Спасителя те са получили всичко ­ получили са пълнотата на вечните блага, благодатта на Светия Божи Дух, т.е. Божието Царство, получили са безсмъртие и живот вечен, получили са едничката истина, истината за Бога, света и човека.”
        Епископ Фотий с болка отбеляза, че днес апостолската проповед все по-често се натъква на човешкото безразличие, защото тази проповед в дух и сила разклаща крехките ни измамни представи за земно спокойствие, щастие, за някакъв бленуван рай тук, на земята. В своя стремеж към благуване тук и сега човеците нерядко са преправяли и преправят апостолската проповед, за да сторят и от нея средство, подпомагащо земното им удобство. В извратливия си стремеж да ни е леко и удобно тук на земята, ние незабелязано правим от истината едно мекушаво, пухесто християнство, прекроено според нашите мерки, според нашите мерила и разбирания. Тогава ние можем да носим званието православни християни, можем да четем и слушаме словото на истината, ала то остава безплодно у нас...

Ново радостно събитие от живота на нашата общност се вписа в календара на 13 юли (30 юни, ст. ст.). Строящият се храм “Светител Серафим Софийски чудотворец” в основания от този Божий угодник девически монастир “Покров на Пресвета Богородица” в Княжево бе увенчан с кръст. Негово Преосвещенство Триадицкият епископ Фотий, в съслужение с монастирското духовенство, освети големия кръст за купола и другите кръстове за храма. С шествие кръстът бе носен от сестрите до притвора на изграждащата се църква, след което епископ Фотий, йеромонасите Ефрем, Теофан и Серафим, заедно с майстора Павел Димитров, изработил кръста, и със строители на храма възкачиха и закрепиха на самия купол знамението на Христовата победа.
        Словото си епископ Фотий започна с думите на свт. Игнатий (Брянчанинов), че кръстът е тежък дотогава, докато е свой, личен. “Стане ли Христов, кръстът става лек... Често пъти човек страда и утежнява кръста си поради това, че в дълбочина не му се иска да приеме кръста, който Христос възлага на раменете му. Блажени са тия, които под тежестта на собствения си кръст мислят и за тежестта, изпитвана от другите. Наистина прекрасно е, ако съумеем взаимно да носим кръста.” Владиката обясни, че това означава да имаме усет за немощта на другия, за страданието на другия, но не за да виждаме слабостта с очите на самолюбието, а с очите на състраданието, на любовта. Нашата отговорност се събира като сноп именно в това ­ да съумеем заедно да носим кръста. Ако имаме тази решимост, ако имаме този минимум любов към другия и ако всички заедно носим кръста, няма сила, която може да ни разедини. Защото, ако помежду ни започнат разединения, а те са винаги на базата на гордостта, самолюбието, те са изключително опасни, защото могат да прераснат в пукнатини на Църквата! Епископ Фотий призова с цената на всичко да не допускаме това. “Всъщност тази цена не е висока. Това е цената на решимостта да тъпчеш в себе си всичко, което се противи на Господа.”
        “Ако човек действително се стреми да постигне покайно себепознаване, ако човек зърне по същество своята проказа, никога няма да му бъде до това да укори, да осъди другите. Той ще ги гледа с кротките очи на съчувствието. Нека не забравяме, че отношенията ни с ближните са действителното мерило за нашето духовно състояние. Ние можем да се смиряваме в себе си, можем дори да имаме чувства на покаяние, съкрушение, себеокайване, но доколко стойностни са те, си личи не от това, което ние изживяваме и изпитваме, а от това, което ние проявяваме в общението ни с ближните, и особено, когато търпим от тях укори, обиди, изобщо, когато те се държат с нас не така, както ни се иска.” Накрая Негово Преосвещенство молитвено пожела всички заедно, носейки кръста си да прекрачим прага, отвъд който няма страдание, а вечен живот и радост в Спасителя.