Из живота на Българската Старостилна Православна Църква

На Преображение Господне, по установилия се вече обичай, Триадицкият епископ Фотий, заедно със свещеник Константин Костов и малка група български поклонници, взе участие в чествуването на храмовия празник в монастира Слатиоара ­ духовен център на изповедническата Румънска Източно-Православна Църква. От първото посещение на Негово Преосвeщенство там изминаха вече десет години, през които братството на обителта значително нарасна и тя видимо се благоустрои. Днес в центъра на монастирския двор се издига красив малък свод, под който е устроена каменна купел за великото богоявленско водоосвещение. А пред портите на манастира, на широка площадка от северната страна на пътя, се белее огромен храм, който очаква да бъде осветен за молитвен дом на хилядите стичащи се на големите празници поклонници и богомолци. Гост на празника бе и Председателят на Св. Синод на Противостоящите, Оропският и Филийски митрополит Киприян, придружаван от викарните си епископи Амвросий и Симеон. Празникът протече мирно под ведросиния, озарен от яркото слънце, небесен свод. След св. Литургия се състоя традиционното литийно шествие със светите мощи на дълбокопочитания светител Гликерий ­ изповедник и небесен покровител на Румънската Източноправославна Църква.
        На връщане към България Триадицкият епископ Фотий и тази година посети девическия манастир “Благовещение на Пресвета Богородица” в село Валеа Рошие («Червена долина») недалеч от Дунава, срещу българския град Тутракан. С упорит труд монастирското сестричество издига в двора на монастира нов храм, който за една година се е извисил почти в цял ръст. Освен с обичайните монастирски послушания, от няколко години сестрите успешно се обучават в иконопис под вещото ръководство на монахиня Атанасия, която е завършила Художествената академия в Букурещ. Епископ Фотий с радост разгледа иконите, нарисувани от сестрите и благослови труда им за слава Божия и за полза на Църквата.

        Успение Богородично ­ престолният празник на катедралния храм в София ­ бе отбелязан с тържествено всенощно бдение и св. Литургия, които оглави Негово Преосвещенство Триадицкият епископ Фотий. Въпреки делничния ден, храмът бе препълнен с енориаши и богомолци от цялата страна, повечето от които пристъпиха към Светите Христови Тайни. На следващия ден беше извършено молитвеното последование Опело на Пресвета Богородица. “Пресвета Богородица е първото човешко същество, над което смъртта няма никаква власт” ­ започна своето празнично слово епископ Фотий. Тя “е първата човешка личност, достигнала крайната цел, заради която е създаден този свят. Божията Майка прекрачва предела, който ни отделя от бъдещия век. Следователно, по силата на това свое единение с Бога, Тя дарява вечни блага. Св. Григорий Палама казва, че нито един дар не се приема в Църквата без Божията Майка. Колко дълбоко е почувствувала тази истина молитвената мисъл на Църквата, извираща от най-съкровени глъбини! Необозрими са молитвословията, църковните молитви, чрез които ние просим от Божията Майка утеха ­ когато сме скръбни, изцеление ­ когато сме болни, немощни; на Нея ние след Господа възлагаме своята надежда.” Накрая владиката призова да се обръщаме молитвено към Царицата Небесна ­ Тя да ни води през този живот и в страшния час на разлъка на душата от тялото да ни покрие със Своите молитви.

        Успението на св. Йоан Рилски ­ 31 (18 ст.ст.) август ­ бе молитвено отбелязано в параклиса “Св. Йоан Рилски и всички български светии” ­ в криптата на катедралния храм “Успение Богородично”. От две години насам този ден стана храмов празник и на новоизградената църква в гр. Дупница, посветена на великия всебългарски светилник. Празничното богослужение и в двата храма събра много богомолци. Триадицкият епископ Фотий бе скъп гост на енорията в Дупница. Всенощното бдение и св. Литургия тук бяха отслужени от свещеник Стефан Андонов. Отец Константин Костов изповяда възрастните гости от Дома за стари хора в Кочериново, които пожелаха да пристъпят към св. тайнство Причащение. Тук бяха и православни християнчета от дома за сираци в с. Стоб. В своята проповед владика Фотий спря вниманието си върху евангелската притча за немилостивия длъжник, която бе прочетена на св. Литургия. “Покаянието е начало и основа на новозаветната проповед Христова ­ напомни епископ Фотий. ­ Покаянието е семето. А плодът? ­ Плодът е любовта, състраданието и милосърдието... Ако човек се кае пред Бога, но няма готовност сам да прости от сърце, ако не носи милосърдие и състрадание в сърцето си, то това негово покаяние няма никаква цена. Без състрадание, милосърдие и прошка човек не може да разбере смисъла на Евангелието, камо ли да го изпълни.” Владиката с болка отбеляза, че когато четем Словото Божие ние се ръководим от един морал, а в ежедневните си отношения с хората мерим с други мерки. Проявяваме на воля своите страсти и дори ги оправдаваме. Тогава у нас няма състрадание, милост и прошка. “А ето, че Господ ще ни съди именно за това ­ продължи епископ Фотий ­ и ако ние нямаме милосърдие и прошка, нас ще ни сполети участта на длъжника от днешната евангелска притча ­ ще бъдем предадени на мъчителите, т.е. на бесовете... Нека не се лъжем ­ без непосредствена, истинска, на дело проявена милост, без прошка и състрадание ние не ще можем да прекрачим прага на Небесното царство. А там ще бъдат тия, които и в малкото са били верни.” Накрая Негово Преосвещенство призова докато сме още в плът да се опомним и да тръгнем подир Спасителя, та когато душата се разлъчва от тялото да чуем Христовите слова: Добри и верни рабе, в малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на Господаря си (Мат. 25:21).
        След св. Литургия бе предложена благословена трапеза, около която се събраха сираци от с. Стоб, възрастни обитатели на Дома за стари хора в Кочериново и гости на празника.

        С архиерейска св. Литургия бе отбелязано и началото на църковното новолетие. “Сам Бог освещава времето, като ни зове всеки миг, като ни зове часове, като ни зове години ­ толкова, колкото е отредено да изживее всеки един от нас тук, на земята ­ каза в словото си епископ Фотий. ­ Времето и вечността в условията на нашия земен живот тайнствено се срещат в богослужението. Средоточие на богослужението пък е св. Евхаристия ­ принасянето на безкръвната Жертва, на Тялото и Кръвта Христови... А същина на богослужението е молитвата. Молитвата е най-изкусният възпитател на ума, сърцето и личността. Разбира се, става реч за правилно поставената молитва, за духовно здравата молитва, за пределно искрената всеотдайна и топла молитва, за молитвата, която преп. Юстин Сръбски нарича “просфора, замесена със сърце и сълзи”. Според св. Юстин “молитвата е единствен метод за същностно себепознание”, т.е. единственият път, по който ние можем истински, в дълбочина, вярно да познаем самите себе си... Защото в молитвата се откриват най-съкровените глъбини на човешкото същество. Молитвата събира, споява в едно всички човешки сили в устрем към Вечносъществуващия. В този устрем човек разкрива себе си за Бога, човек се пробужда, т.е. разделя се с илюзии, с погрешни мнения, представи, нагласи, понятия, чувства ­ човек се освещава и преобразява...” Много пъти ние отделяме съвсем малко време за молитва, всецяло погълнати от грижите на тоя свят. “Разбира се, че човек е зает и че човек се изморява, но ако нашата молитва е поне донякъде “просфора замесена със сърце и сълзи”, ние никога няма дребнаво да изчисляваме времето, което посвещаваме Господу и независимо къде и в какви обстоятелства се намираме, ние ще се стремим да осмисляме времето чрез вечността, т.е. чрез стремежа ни към Бога, чрез усета ни за Божието присъствие, чрез покайната нагласа, чрез духовното бодърствуване, което се стреми да отсече проявата на всяка страст още в нейния зародиш... За християнина, за този, който е християнин по сърце, смисъл на всеки отлитащ миг е Христос, смисъл на времето е Христос, смисълът на вечността е Христос, Който е казал: “Да, ида скоро.” И най-съкровеният молитвен човешки отклик на тия слова е: “Да, дойди, Господи Иисусе!”, завърши словото си епископ Фотий.
        По случай началото на учебната година свещеник Валентин Тодоров отслужи след св. Литургия молебен за учащите, на който се събраха множество деца. Отец Валентин призова малките християни да бъдат в отношенията си към своите съученици и учители такива, каквито Господ Иисус Христос изисква да бъдат те.

        Параклисът “Рождество Богородично” в гр. Враца тази година за десети път отбеляза своя престолен празник. Малкият храм се оказа тесен да вмести енориашите и дошлите от столицата и други градове гости. Триадицкият епископ Фотий оглави празничната св. Литургия. Съслужиха му свещениците Константин Дженков и Константин Костов с участието на дякон Тодор Енчев. В словото си Негово Преосвещенство говори за радостта, дарявана от този празник ­ радост пълна, която никой не може да отнеме от сърцето на оня, що я изпитва. “Тази радост ­ поясни владиката ­ е плод от съединението с Христа на душите, които са изминали стръмния евангелски път, път на пост, молитва, борби, страдания, скърби, разпъване и умъртвяване на стария, според предишното живеене човек, както се изразява св. ап. Павел.” Блажени са душите, които изпитват поне искрици от тази радост, но за нас по-потребен е дарът на покаянието, каза епископ Фотий. “Защото в своите взаимоотношения ние твърде често се оказваме под равнището дори на обикновения човешки морал. А това означава, че сме далече, неизмеримо далече от азбуката на истинския християнски духовен живот... В една от църковните молитви ­ молитвата към Спасителя след Покайния канон ­ ние просим от Него да ни дари всецяло покаяние. А това означава такова покаяние, което всецяло да погълне и изпепели нашите страсти, нашите греховни наклонности и разположения, нашите грехове... Всеки един наш порив към Спасителя, всеки един наш стремеж да Му останем верни в бурята на изпитанията, влива в душите ни струи от вечен живот и кълновете на онази радост, която никой, наистина никой не може да ни отнеме. И обратно, ако ние съизволяваме на бесовските изкушения, ако ние съизволяваме на влечението на собствената си грехопаднала природа, то тогава, в един отвратителен гнусен съюз със собствените си страсти и бесовете, ние вливаме в душата си отровните струи на вечната смърт; в душата ни тогава започват да кълнят начатъците на вечната мъка и ада. Но въпреки че ние много често оставяме Господа, Той не ни оставя. Той е съвсем близо до нас. Той хлопа на нашите двери, за да може да ни дари онази радост, която никога не ще свърши.”

        Празникът Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен ­ 27 (14 ст. ст.) септември ­ бе отбелязан с особено тържествени богослужения в столичния катедрален храм “Успение Богородично”. В навечерието на празника, по време на всенощното бдение епископ Фотий извърши чина на въздвижение на Честния Кръст, а в самия празничен ден ­ оглави св. Литургия в съслужение с храмовото духовенство. (Празничната проповед на епископ Фотий е поместена тук).